Писахме си. Попитах го, мога ли да снимам на следащия им концерт, който беше в едно малко клубче. Той веданага каза „ДА“! Не знаеше, че снимам професионално. Поиска да им направя и няколко снимки за разни събития, които очакваха по-нататък. Разбира се, че се съгласих и се уговорихме още преди концерта да направим снимките!
P.I.F. е една от най-любимите ми български банди и след дългата пауза, в която нямаше никакви концерти, не исках да пропусна да ги слушам на никаква цена.
Беше някакси нереално, още не се бяхме събудили от тихото и затвореното и затова не направих много кадри,
Сега искам да споделя тази емоция, погледа на публиката, жаждата за още в погледите.
Ще останеш в спомените за тази приказка. Обичам те, Димо!
Липсваш!